Въпреки силните ми симпатии към творчеството на Тарантино, в този филм мисля, че е осрал прейзажа!!!

             Филмът е насочен към тесен кръг аудитория, бидейки blaxpoitation хоумаж на криминале от 70-те. Също така филмът е единственият на Тарантино с история, която не е писал самият той.

             Кастът: Робърт ДеНиро е единственият хайлайт във филма, изигравайки много нетипична за себе си роля по изключителен начин. Да видиш ДеНиро да играе нескопосан сдуханяк и некадърник е нещо рядко и интересно.

            Русата мацка (Бриджит Фонда) беше симпатична и дразнеща едновременно. Да, сигурен съм, че не само аз харесах последната сцена с нея във филма ;)

            Пам Гриър е ужасяващо грозна жена. Не мога да понасям филми с грозни хора в тях. Филмите трябва да носят визуално и духовно удоволствие. Тарантино никога не е имал вкус, избирайки жени за филмите си.

            Сам Джаксън го бяха облекли като папагал.

            Като цяло, жалко за участието на Сам и Робърт. Нямаше персонаж на когото да симпатизирам и за когото да стискам палци. А един филм е толкова добър, доколкото ти пука за персонажите в него.

            Режисурата - посредствена, скучна, нетипична за Тарантино. Работата с камерите не беше нищо особено. Актьорската игра беше добре, особено от страна на Робърт ДеНиро.

            Музиката не ми хареса - няколко вида черна музика от онези времена, наистина кичозна. Само една песен прави добро впечатление и това е Brothers Johnson - Strawberry Letter 23

7.2/10