сценарият на този шедьовър е досущ като някои от по-интересните романи на Джеймс Хадли Чейс. Историята поглъща зрителя и го прави съучастник в случващото се на екрана. Действието се движи напред много интензивно.

Един кошмарен горещ ден в пустинния град Супириър в Аризона среща бягащия от главорези Боби със смъртоносна жена, лудия и мъж, опасно ченге, гнусен механик и куп други отрепки и нещата вървят от зле към ужасно.

Режисурата на Оливър Стоун и музикалният съпровод много наподобяват тези на Natural Born Killers, пак от същия режисьор. Нивото е повече от професионално, едитингът е много техничарски, прибавени са налудничави елементи. Всичко е изпипано до последния детайл.

Сцената след средата на филма с безизходицата и разправията с Механика (Били Боб Торнтън) ми е сред най-любимите в киноиндустрията.

А относно героинята на Дженифър Лопез ще кажа, че олицетворява почти всички жени, с които който и да е мъж някога си е имал работа.

8.2/10